Кремиране е процес, при който се изгарят тленните останки на покойника.Това не е езически акт, нито е в ущърб с християнските норми и канони. Погрешно схващане е, че само чрез погребение душата на покойния отива при Бога.
Без значение дали човек е вярващ или не, всеки е чувал фразите: ” Прах при прахта, пепел при пепелта”, “От пръст сме направени, на пръст ставаме”. Това са все известни цитати от Библията, които ни навеждат на мисълта, че изгарянето само ускорява този процес. Всъщност, ако трябва са сме точни, в Библията никъде не се говори против кремирането. Самото кремиране е било често срещана практика в миналото, така както и погребението.
Дори някои богоугодни библейски личности са прибягвали до това. Например, израилският цар Саул и трима от синовете му, които са загинали в битка. Верни на Бога, израилски воини прибрали телата им, изгорили ги и погребали останките. Без значение е в крайна сметка на чии канони, догми или вярвания отговаря кремирането. То е изцяло наш избор или избор на близките ни.
Какво представлява кремирането?
Кремиране е процедура, която се извършва във високо-технологична пещ, с нужната температура на изгаряне. То трае около час, при температура около 800-900 градуса. След това, тленните останки минават през специални сита, общо три на брой, а машина се грижи прахът да достигне до най-финна консистенция. Целият процес на кремиране се контролира от специална програма и се следи от компютър. Човешкия фактор също присъства при кремирането. Всичко се наблюдава в реално време в апаратна, където всеки показател се гледа и сравнява прецизно.
Защо кремирането до скоро беше така непознато?
На първо място, защото имаше един единствен крематориум на територията на България. На второ място, защото ние притежаваме назадничевото мислене, като бивша страна от соц. лагера, където подобни услуги са били немислими. Разбира се, силното влияние на църквата, послушанието и манталитета ни, страхът от западното и непознатото, са все фактори, които правят погребението единствения нормален начин да изпратим своите близки. Светът кремира от толкова много години, съзнавайки ангажимента от подръжката на едно гробно място, изискванията за паметник и много други разходи и неудобства.
Целта на тази статия не е да Ви убеди да предпочетете едното пред другото. И кремирането, и погребението са два нормални начина да изпратим свой близък достойно. Все пак е измислено от хора за хора. Кремирането прави по-лесни нещата след като приключи всичко. Не се занимаваме с поддръжка на гробове, плащане за вечни времена, паметни плочи и гробищни такси. Имаме избора да съхраним праха в дома си, да го разпръснем или погребем където пожелаем. Разбира се, ако питате една 90 годишна баба от някое село, тя веднага ще ви каже, че кремирането не е християнско. Но ако я попитате защо, няма да може да Ви отговори.
Така че, не робувайте на легенди, безсмислени твърдения и закостенели разбирания. Ние сами избираме начина по който живеем и вярвам имаме правото да решим как да бъдем изпратени. Нашата вяра и правото ни на избор са исконно право и привилегия, както според човешкия, така и според Божия закон.
Ние винаги казваме… Няма правилно и грешно в това да изпратиш своя близък според волята му!
Като че ли ние хората съдим повече от колкото Бог съди нас и се опитваме да бъдем повече праведни от самия него когато става дума да наречем нещо правилно или грешно.
Кремирането е един акт съчетал старото право да превърнем покойниците си в прах и модерните технологии да го направим цевилизовано и чисто.
Изберете най-доброто за Вас и вашите близки!