Когато посещаваме гробищата, без значение дали отиваме на погребение, на помен или просто посещаваме гроба на наш близък, има някои основни правила и поверия, които често забравяме или просто не знаем!
Ние от траурна агенция Варна Мемориал, всекидневно се сблъскваме с хора, дошли на погребение, които стриктно държат на старите поверия, градски легенди. Или просто измислени правила, в които вярват. На почти всяко погребение има по един възрастен човек, който смята, че е запознат с “правилата” по изпращането на починал. Този тип хора са като “злите орисници” от приказките, които се прилепват към семейството и близките и започват още от преди погребението да напътстват опечалените. Обикновенно това е комшийка или далечна леля, или роднина, която е била на не повече от 3-4 погребения в живота си, но смята, че без нейните съвети погребението няма да е това, което трябва да бъде. Гробищата са мястото, където този тип хора откриват подходящата аудитория да обременят останалите присъстващи с всички поверия, правила и бабини диветини, които са чули някога.
Какво трябва да знаем?
Важното, което трябва да знаете е, че не трябва да знаете НИЩО! Щом сте се обърнали към траурна агенция, която се е заела с организацията, не е нужно да се обременявате с нищо. Не е ваша работа, не сте длъжни да знаете какво следва от тук нататък и не е срамно, че не сте вещи в погребалната дейност. Животът е достатъчно пъстър и хубав, за да трябва да мислите и за това какво се прави на едно погребение. Това е задължение на траурната агенция, която, ако е правилната такава, ще свърши всичко и внимателно ще ви обясни и напътства във всеки етап по изпращането на близкия. Това е нейната работата, не на комшийката, лелята или далечната братовчедка. Когато дойде момента да присъствате на гробищата,и на церемонията по изпращането, това което може да чуете, че се прави там е меко казано смущаващо.
Но запомнете едно, нито едно от тези неща не е вярно.
“Правила” когато ходите на гробищата!
Когато отивате на гробищата не влизайте през централния вход и търсете страничен, централният е само за мъртвите. Ако гробищата нямат страничен вход, вероятно търсете начин да прескочите оградата.
Когато влизате в гробищата, не носете чанта в ръце, а през рамо, на лакъта или другаде. Дланите и пръстите ви трябва да са свободни.
В никакъв случай не бъдете с отворени обувки, чехли, джапанки или на ток.
На гробищата не се оплаквайте, хвалете или разказвате важни неща за вас.
Ако изпуснете нещо на гробищата, то остава там. Не го взимайте обратно със себе си. Може би, единствено, ако е новият Айфон.
Всичко четирикрако, което обитава гробищата като котки, кучета и други, са душите на мъртвите.
След погребение трябва да вземете бурканче с пръст от гроба.
Задължително проверете дали одеалото в ковчега, което сте дали е там, защото траурната агенция може да си го е взела. Или да е забравила да го сложи.
След като сте били на гробищатата, после трябва да си стоплите краката у дома на църковна свещ.
До тук изброеното е само малка част от безумните правила, които може да чуете за гробищата. Всеки нормален и трезво мислещ човек разбира, че всичко, което е нужно да направите е да покажете едно нормално уважение към починалите. И едно чисто човешко смирение, отивайки на такова място.
Гробищата са едно обикновето парче земя, което е определено от общината за последен дом на починалите ни близки. На гробищата няма правилно и грешно. Там се отива с чисто сърце и единственото, което носим със себе си е тъгата и мъката по загубата. С тях идваме и с тях си тръгваме от там.
Всичко, което трябва да се знае, е задължение на погребалната агенция.
Не ваше или на някой друг. Всички документи и задължения, които имате като ползвател на гробното място, всички морални и църковни правила, ще ви бъдат дадени и обяснени от траурната агенция, стига да сте попаднали на правилната. Всички предстоящи събития, помени и годишнини са дати, които по ваше желание ще спазите, но е правилно да ви бъдат разяснени и обяснени. А това както вече казахме е наше задължение. Колкото до гробищата, всяко посещение от ваша страна е акт на вътрешна нужда или желание. Гробищата не са място, на което се ходи по задължение.
Запомнете, колкото и тежка да е една загуба, животът продължава, на гробищата отиваме заради нас живите. Заради нашата съвест и успокоение. Защото душата на покойника не е в пръстта. Не бъдете критични към себе си и не нарушавайте естествения си ритъм и начин на живот, бързайки за гробищата, гонейки срокове, спазвайки поверия. Не е нужно, защото там времето е спряло.
Пепоръчваме да прочетете и “5 грешки, свързани с поклонението”.
С уважение към живите и с почит към починалите.
Траурна агенция Варна МЕМОРИАЛ.