Често, изпращайки своите близки, много хора си задават този въпрос. Възможен ли е живот след смъртта. Според всяка една религия, отговорът е положителен. Вярата в живота след смъртта е заложена във всички поверия, едни в положителен, други − в отрицателен смисъл. Още от древни времена страхът от вампири, караконджули и таласъми съпътства приказките и легендите. Това са все същества, наказани с живот след смъртта заради деянията си като смъртни. Във фолклора и приказките често са споменавани и вампирите. Станали известни първо по нашите земи, те са мъртъвци наказани с вечен живот. Всички тези митични същества са наказани или Богопомазани с живот след смъртта. За нас те са прокълнати, но тайно хората винаги са копнеели за вечен живот.
От къде тръгва митът за вечния живот?
Животът след смъртта или по−скоро легендата за вечния живот е заложена още в Светия Граал. Тази, на вид обикновена чаша, събрала кръвта на Христос, е първият артефакт на Християнството, който може да дари вечен живот. Разбира се нейното съществуване не доказано, но се твърди ,че който отпие вода от нея ще получи живот след смъртта.
Живот след смъртта в древен Египет.
Вярвате или не, нашата и Египетската култура са свързани исторически по един неопровержим начин. Още не са ясни причините за това, но и географски това е факт. Разбира се, както и при нашите вярвания, така и в древен Египет култа към живота след смъртта съпътства бита и легендите на двата народа. Богът слънце, който и при нас и изобразяван в кръг , в центъра на зодиакалните знаци, говори за важната част на астрологията по онова време. Макар и наричан с различни имена, Богът слънце е висшата сила, съчетаваща пътя, истината и живота навсякъде по света. А каква е истината? Че ако живееш праведно, според повелите на вярата и божиите закони, те очаква вечен живот. Живот без скръб и печал, на място жлачно, прохладно.
Смъртта е начало или край?
Никъде, в нито една религия смъртта не е край за душата. Навсякъде е ясно описано, че душата и тялото са две различни неща. Тялото е тленно, а душата − вечна. Тя принадлежи на Бог, и той решава, дали ще се лута извергната, или ще отиде в Рая. В Християнството десетте Божи заповеди, покаянието и смирението са в основата на вярването, че има живот след смъртта. И тук, ключовата дума е – вярата.
А то ни и казано, още когато Господ е рекъл на юдеите дошли в храма, че е истина и има живот вечен. А въпрос на личен избор е приемаме ли тези думи за истина, или земното за нас и по важно.
Кога човек започва да вярва?
Истината е, че повечето от нас преминават през живота си вглъбени в материалното. Защото то е тук и сега, защото можеш да го пипнеш. Също както и тялото. И забравяме, че важното е невидимо за очите. Също както и Бог не гледа на лице, и не пита да ли си бил войник или цар, беден или богат. Защото само делата са важни. А те са всичко, което правим тук през земния си път. Някои от нас обаче са докоснати с Висше, и рано разбират, че материалното отстъпва но духовното. И живеят живот праведен, в смирение и прошка. И сега много от вас ще кажат, че никой не се е върнал, за да разкаже. Може би именно в това е уловката.
Блажени са вярващите!
Да вярваш или не, е въпрос на избор, който душата прави, но тялото изпълнява. А то и написано, че ние хората винаги подлагаме всичко на съмнение. Разбира се, защото изкушенията са много. И всеки казва, че животът е тук и сега. А дали има живот след смъртта, е рано да мислим. Това винаги остава за последния момент. Вярата е хляба за душата, и именно тя крепи човека в трудните моменти. Защото вярата е майка на надеждата. А тя, както знаем умира последна.
Погребение или кремация?
Тази тема сме я разисквали много. И стигнахме до извода, че въпреки нагласите, в Библията никъде не се споменава и дума против изгарянето на покойниците. Дори напротив. Въпросът който ни вълнува е дали едното е Богоугодно, а другото- не. Дали едното е християнско, а другото-не. И дали след едното душата ще възкръсне, а след другото-не. Уви, това никой не знае. Казано е само, че делата ни приживе са ключа към живота след смъртта, а не начина на нашата смърт. Изразът “тленни останки”, достатъчно ясно потвърждава едно, че тялото е тленно, а душата вечна. И именно на това ни учи и Библията. А защо едното е заклеймено от църквата, въпреки че се извършват опела преди кремация. И всъщност, въпросът по пътя на тази логика е: Тогава всички починали при пожар, всъщност не отиват в Рая, така ли?!
Какво се прави за душата?
Без значение, дали с погребение или кремация ще изпратим наш близък, ние спазваме важните за душата ритуали. Палим траурната свещ до четиридесетия ден, молим се за душата на починалият, поменаваме го във важните за душата дни, а именно- третия, деветия, двадесетия и четиридесетия. Да, на четиридесетият ден е добре да поръчаме панихида, и да спазим църковните канони. И да помним! Помнете вашите близки, защото докато ги помним те ще са живи.
В интерес на истината, нито в тази статия нито никъде другаде, се съдържа отговора има ли живот след смъртта. И колкото и многопластово да гледаме на нещата, няма еднозначно доказателство за това.
Какво ни остава?
Да, няма еднозначно доказателство. Но ни остава най−силното ни оръжие дадено ни от Бог, и то е Вярата! Силата да вярваме, че чрез постъпките и делата ни ще заслужим живот след смъртта. Че ще бъдем заедно един ден с нашите близки, които не са днес тук сред нас. Ние от траурна агенция Мемориал Варна, правим всичко, за да изпълним божиите заръки, когато, заедно с вас, изпращаме вашите близки.