Смъртта − най-страшното емоционално състояние при нас хората! Страхът от нея, от загубата на близък човек и как се живее с болката!
Тези и много други въпроси свързани с неканената гостенка, която рано или късно идва на всеки праг, ще се опитаме да засегнем тук.
Как да приемем смъртта, е тема, която измъчва човечеството от древни времена. А именно, още от племенната система на съществуване, човекът е изградил йерархия по пътя към смъртта. Издигана в култ, гледана със страхопочитание или просто презирана и пренебрегвана, тя, Нейно Величество Смъртта присъства във всяко произведение, творба или легенда. Действително, тя е тази, пред която няма ред, където са равни и богатия и бедния, и царя и война. Тя идва неканена, и си тръгва неусетно, отнасяйки с нас нашите близки. Докато не дойде и нашият ред.
Болката от загубата.
Заедно със смъртта на близък човек, неизбежно идва и болката от загубата. С какво може да се сравни тя? Разбира се с нищо. Тъй като, това помитащо чувство на безсилие и скръб няма еквивалент с никое друго. Често хората, разсъждаващи над тази несправедливост, стигат до задънена улица. А именно, че ние вървим към смъртта още след първата си глътка въздух на тази земя. Останалите просто не се замислят. А може би и така е по−добре.
Кога преминава скръбта?
Най-честният отговор е: никога! Едва ли има трезво мислещ човек, който би повярвал че времето лекува болката от смъртта. Всеки знае, че няма сила която да върне, замести или да ни накара да забравим любимия човек. Ето защо, мрак обгръща живота на живите, както мъглата поглъща пламъка на тлееща свещица. Същата свещица, останала сама, безметежно гаснеща по някого, който вчера е бил тук. Ще е с нищо заменимо мястото на нашия близък, след смъртта му. С нищо няма да могат да бъдат заменени топлината на жеста, добротата в гласа, светлината в очите му.
Никой не се е върнал от там!
Така казва науката. Макар, че на много от задаваните към нея въпроси, тя мълчи. Въпреки многото изследвания, научни трудове и дори свидетелства на хора преживели клинична смърт, всичко сочи само към едно − че нашият житейски път свършва тук, на земята. С други думи, никой не знае какво има след смъртта. Но ние сляпо вярваме, в тези няколко грама, с които олеква тялото, в последните минути мозъчна дейност, преди смъртта. Също, виждаме надежда в разказите за тунела и бялата светлина в края му. Но истината е, че всички вътрешно знаем, че каквото преживеем тук, това ще бъде.
Колко вида загуба има?
Разбира се, както и да квалифицираме една загуба, ние никога не сме подготвени за нея. Скръбта, когато загубим близък бива два вида: очаквана и внезапна.
Със сигурност, внезапната загуба и смърт на близък е нещо неописуемо и страшно. Най-страшната болка, която ние хората рано или късно разбираме, е, че животът е кратък. А именно, човек и добре да живее умира, и друг се ражда. Бог да прости всички наши близки, които не са днес тук сред нас.
Когато една смъртта е очаквана, след боледуване или напреднала възраст, човек започва да мисли за нея предварително. А именно, опитва се да се подготви, че ще посрещне мъката. Истината е една, че колкото и да е очаквана една загуба, никога не сме готови за нея.
Каквото и да напишем в тази статия, нито една дума няма да има значение, когато се изправим пред мъката от смъртта по близък човек. Можем само да Ви кажем да бъдете силни. Наред с това, приемете, че не всичко зависи от нас в живота. Имайте волята да продължите и пазете паметта на починалия. Докато ние сме живи, е жив и споменът за тези които си отиват от нас.
Ако това предстои за Вас, свържете се с нас. Говорете с нас за всяко едно нещо, което Ви тревожи. Ние не сме просто траурна агенция. Мемориал е човечност, и грижа за ближния.
Бог да е с всички нас!
Амин!
Траурна агенция Мемориал
Можете да прочетете: Живот след смъртта! Възможен ли е?