Как да се справим със загубата и да преодолеем мъката, когато изгубим скъп човек!
Когато загубим близък за нас човек, онова което се случва с мозъка ни науката определя като тотален срив. Тоест, безпомощното състояние, в което изпадаме, наричаме мъка, тъга, огорчение, дори отчаяние. Реално, това се дължи на отказа да продължим напред без този скъп за нас човек. Страхът от смъртта е най-изконния и вкоренен страх в човешкото съзнание. Ние не приемаме липсата на нашия ближен и отказваме да приемем света такъв какъвто е ̶ а именно, че вече е без него.
Първите чувства!
Когато изгубим наш близък, първото чувство е странно и неопределимо. Реално, ние не знаем какво точно се случва. Това на първо място се дължи на шока, защото никога не сме подготвени за тази новина. И на второ място, защото човекът е все още тук. Ние знаем къде е, но ако сме около него го виждаме. Физическо му тяло присъства в материалния свят, като нашето. Но не съвсем!
Отрицанието!
Когато изгубим наш близък, след първоначалния шок, без значение колко дълго продължава той, следва осъзнаването и първата съпротива на съзнанието ни. Вече знаем, че този човек не е сред нас и мозъкът ни започва да се бори с мъката, отричайки случващото се. Всъщност, това се дължи най-вече на факта, че не знаем и не разбираме къде реално е той. Ние като хора обвързани с материалния свят, тук и сега, в действителност не разбираме какво означава израза ̶ “Няма го!”.
Мъката и надеждата!
Времето между отрицанието и момента на изпращането на починалия близък, е смесица от мъката и надеждата на очакването, че ще го видим отново. Очаквайки денят на поклонението, погребението или какъвто ритуал сме избрали за последно сбогом, нас ни крепи мисълта, че ще видим нашия близък пак. Когато казваме сбогом на някого ние знаем че гой отива някъде, и макар и да не го видим повече, ние знаем, че той съществува. Тук ключовата дума обаче е “никъде”. По−точно, ние не разбираме смисъла на тази дума, защото близкият ни ще продължава да е тук, а всъщност, няма да го има.
Истината!
Когато загубим наш близък, ние всъщност не знаем каква е истината. Ние често я търсим в очите на другите и в реакциите им. Когато плачат, значи е тъжно, когато са спокойни значи случващото е в реда на нещата. Затова често лично аз, държа да кажа няколко думи на близките, а именно за какво сме се събрали в деня на поклонението. В допълнение, какво трябва да направим, и с какви мисли трябва изпратим покойника.
А колкото до истината, тя не винаги е това, което виждаме с нашите очи. Но докато душата страда, очите визуализират мъката ни. Това е началото на най-тежкия етап.
Осъзнаването!
Когато си вземем последното сбогом, когато видим спускането или заравянето в гробното място, или излезем от залата за поклонение, ние разбираме онова, което сме отричали пред себе си до сега. С други думи, че нашият близък вече го няма. Ние не знаем къде е, но го няма и всичко е свършило. Осъзнаваме, че светът ни вече няма да е същият. Разбираме, че това ще се случи и с нас един ден. В сблъсъка със смъртта, ние винаги губим. В допълнение, тя свършва винаги по един и същи начин − ние губим.
Примирението!
Това е последният етап от горчивата истина, наречена − загуба. Не защото не сме я знаели през цялото време, а защото сега сме я видели с очите си. С други думи, бездиханното; животът, който си е отишъл. Спомнете си, очите визуализират мъката, и случващото се. Да се примириш, това означава да си безпомощен. Ние хората твърдим, че надеждата си отива последна. След примирението, всъщност остава само тя. Надеждата, че нашият близък е на едно по-добро място. И, разбира се, надеждата, че един ден отново ще бъдем заедно.
Как да си помогнем!
Онова, което ни остава, когато изгубим наш близък е да се отдадем на всички тези чувства, съпътстващи загубата. А именно, да не се съпротивляваме с очевидното и да повярваме, че това е част от преходността на човешкия живот. Някои се справят сами, а други − имат нужда от помощ. Бъдете от тези, които се нуждаят от нея. По всяка вероятност, те, в този момент, са сами и объркани. Може би имат само вас!
Как можем да помогнем ние!
Траурна агенция Мемориал, е до вас от първия момент до самия край. Често и след това 0886 58 55 58 е номерът, който винаги е включен, и на който ще намерите подкрепа и разбиране. Защото сме хора, и понякога се нуждаем едни от други. А виждам, че много от нас са го забравили. Траурна агенция Мемориал, е готова да Ви предложи и помощ, като Ви насочи и към професионален психолог, с който ще получите напълно безплатна консултация.
Просто когато имате нужда от помощ, не се бойте да я поискате. Все още има хора, който да откликнат човешки, защото не всичко е пари!
Не забравяйте, че траурна агенция Мемориал е денонощно на Вашите услуги!
С уважение!
Може да прочетете и статията ни Как да приемем смъртта?