Вярвам ли в Бог? Това е може би фундаменталният въпрос, който всеки човек си е задавал все някога. Въпросът тук не е във въпроса, а в отговора. Какво е вярата и какво е Бог? Траурна агенция Варна Мемориал ще се опита да поразсъждава по темата.
Какво е вярата?
Вярата е онова, което не можем да пипнем, вкусим, помиришем. Често асоциираме вярата с надеждата, когато вярата е път към нещо желано, за което сме се надявали. Вярата всъщност е изпитанието. А именно, тя е пътят, който не виждаме и светлината в океана, която ще ни покаже посоката. Да, ние я търсим отчаяно, защото се допитваме до нея в най-трудните си моменти, в най-мрачните кътчета на отчаянието наречено безверие. За вярата в Бог великите умове са казали, че именно там е силата – да вярваш в нещо, което не можеш да видиш.
Какво е Бог?
Какво е всъщност Бог, ако не именно вярата. Човек вярва в Създателя си дълбоко в себе си и то дори, когато чете за еволюционната теория на Дарвин. Това е онази малка искра която ти казва, че няма как да е толкова просто и принизено едно сътворение. Някои наричат Бог вселената, други висш разум, трети извънземна сила. От своя страна, църквата ни го описва като благ старец, който е готов да прости всичко на своите деца. Ако ние сме образ и подобие на създателя си, то е логично да не намираш логика в това, че си маймуна или примат от древността. При това, човекоподобен вид шимпанзета, които днес упорито отказват да се превръщат в хора. Нима ръката на художника, гласът на певеца, феерията от думи на поета, може да са плод на изпълзяването на земноводното от океана и прохождането му по безлюдната суша след Големият взрив? Благодаря, но не, благодаря!
Защо вярата в Бог е важна!
Има една мисъл, която обобщава целия смисъл и гласи следното:
“Ако вярвам в Бог и той не съществува – не губя нищо! Но ако не вярвам в Бог и той съществува – означава, че губя абсолютно всичко!”
Именно тук е разковничето на фундаменталния въпрос – вярвам или не. Ако отговорът е не, то тогава ти си пропилял живота си, вярвайки във всичко останало. Най-общо, един живот без смисъл, една консумация без търсене на себе си. Всъщност това ли избира човешкия разум. Едно проучване сочи, че дори най-големите атеисти в преломни моменти в своя живот, когато живота им или този на техен близък е бил под въпрос, автоматично са се обръщали към Бог за помощ. Защо именно тогава? По мое мнение, защото какъвто и живот да водим, вярата в Бога е заложена в нас. Тя не се придобива, не се научава. Тя е там, в днк-то ни. Ние търсим Бога сякаш по начина, по който малкото дете в беда, инстинктивно се обръща за помощ към родителя си.
Лицето на смъртта
Аз като собственик на траурна агенция, често съм си задавал въпроса какъв е пътя на душата. Гледайки, починалите и подготвяйки ги за техния последен път, не съм виждал нищо възвишено или поетично в смъртта. Когато човек се докосне до безжизнените тела на покойниците не усеща нищо. Виждаш само края. За съжаление, не виждаш нищо красиво или знак, че тук се е случило възнасяне на душата. Нямам отговори на много въпроси.
Срещали ли сме Бог?
Без съмнение обаче, когато се замисля виждали ли сме Бог се досещам, че ние го виждаме всеки ден. А именно, в раждането на изгрева, в просветляването на небето след бурята, в морето, което идва и си отива с всяка вълна, в песента на птицата. Със сигурност, ако аз реша да поставя в изпитание вярата на някой към мен, то няма да му дам всички отговори, ако ми вярва нека е сляпо безкористно. Може би такъв е и Божият план. Ако той ни се покаже, то тогава каква вяра ще е това!
Има ли значение вярващи ли сме, когато изпращаме близък?
Този въпрос не стои на дневен ред пред никого от нас. Всъщност тук важно е дали починалият е бил вярващ. Ако отговора е да, то тогава той приживе е избрал пътя на своята душа. На кратко, нейният път не зависи от нас. И да изберете най-обикновеното погребение, без поп, без една свещ, дори без вашето присъствие, ако я има Божията воля, той ще прибере душата при себе се, и обратното. Затова запомнете, че едно погребение се прави за живите. От тук на сетне за починалия не можем да направим нищо. Ковчег, организация, опело и всичко останало е за наше успокоение и удовлетворение.
Какво казва религията?
Без съмнение, ние ще помним нашия покоен близък човек и ще преживеем загубата му, но той е вече в други ръце. Душата му принадлежи на Бог. И още повече, не мислете, че Бог е написал някъде, че ако отчето не го опее Неговата воля няма да се случи. Дълбоко вярвам, че не Той е определил цените и заплатите в евро на своите “наместници” тук на земята. С уважение към всяка професия, но и аз като всеки човек имам право на своя гледна точка. В допълнение, колкото до това християнско ли е да изберем кремация, изписали сме много по темата. Само ще ви напомня, че във всеки храм ще извършат опело въпреки последващата кремация, и ще ви приберат таксата, която към днешна дата е 60 евро, чиято равностойност е 120лв. Отговорите оставам та Вас.
Изоставил ли ни е Бог?
Всяка трагедия по света била тя лична или не, всяка глобална катастрофа е причина за въпроса дали Бог е извърнал очи от нас .Пада таван на църква и смазва десетки вярващи и молещи се. Всеки ден умират деца, бебета, новородени. Къде е Бог, ще се запитаме. Къде е родителят, когато детето падне и си ожули коляното. Явно е, той не е там да държи за ръка постоянно своето чедо. Вероятно не е и това ролята на Бог, а именно да скочи и да подпре с рамене падащият таван на църквата, да спре вълната Цунами или да успокои земята преди земетресението да срине половин градче. Каква е тогава неговата роля? Сърдит ли ни е, че сам човекът започна са се мисли да Бог. Аз смятам, че не. Така, както един истински родител не би се разсърдил никога на детето си, въпреки грешките му.
Вярата в нас!
Нашата вяра е тази, която ни определя като индивиди и като общност. Човечеството е загубило голяма част от вярата си, виждайки как тя се е превърнала в бизнес. Не гледайте лъскавите минарета на църквите или скъпите коли на църковните деятели, на кюретата и папазите. Без съмнение, вярата не е и в купените свещи на входа на храма. Вярата е в нас, а църквата е всяко място, на което почувстваме нужда да се помолим. Още, църквата е камъка, на който сме приседнали, сянката на дървото, под която сме спрели.
В обобщение
Разбира се, за тези, които уважават институцията не се чувствайте обидени. Добрият вярващ не съди и не приема обида от чуждото мнение. Също така, църковните врати са отворени за всеки, който е решил да потърси утеха там. Да запали свещ, за упокой или здраве, да се помоли или просто да помълчи. За останалите цялата безкрайна земя е Божи храм и за всеки вярващ има място под слънцето. Под небето, като Божи свод, под звездите като Божия светлина.
С уважение:
Траурна агенция Варна Мемориал
АМИН!
Можете да прочетете и статията ни Как да приемем смъртта?