Какво знаем и от какво се страхуваме? Всички гледни точки, коя да изберем?
Когато ние хората, без значение от коя религия сме, се изправим пред изконния въпрос – какво става с нас след смъртта. Имаме два пътя. Единият е да попитаме здравия разум, а другия – да се обърнем към църквата. Защо обаче толкова често двата отговора се разминават. Логиката се базира на живия живот, опита и това, което виждаме. Чувствата и въображението обаче питат сърцето и вярата. А вярата винаги върви ръка за ръка с надеждата. А именно, надеждата, че душата отива на едно по-добро място след смъртта.
Къде се разминават теориите?
На първо място в това, че тялото и душата са две различни неща. Едното е тленно и преходно, а другото е вечно и непреходно. А кой казва така?
Вярата! Защо тогава човешкият ум търси доказателства да всичко, след като вярата е по-силна. И това вече е факт. Защото вярата започва там, където свършва здравият разум. И съответно преобръща планини. След погребение ние виждаме, че всичко отива в земята. Защо тогава го одухотворяваме и му даваме образ. Защото не ни остава нищо друго!
Какво казва религията!
Според християнството след погребението душата преминава през 40-дневен преход. До третия ден тя остава на земята при близките си, а след това се издига, за да премине през митарства или още изпитания, където се отчитат нейните дела преди да достигне до временен покой. Пътят на душата след отделянето ѝ от тялото се тълкува различно в зависимост от вярата и философията. Но едно е ясно – навсякъде се говори за душа.
Християнството!
Смята се, че до 40-тия ден душата посещава местата, които са ѝ били скъпи. Това са места важни за нейния житейски и земен път приживе. На 3-тия, 9-тия , 20-тия, и 40-тия ден се правят помени,. Тогава ние се молим за душата на покойния.
На 40-тия ден душата се изправя пред Бог. Именно за това се смята, че 40-тия ден е най-важен за душата. 40-тият ден е денят на Страшния съд. След погребение тленното тяло отива в земята, на която принадлежи, а душата отива при Бог, който е нейният създател.
Езотерика!
Според езотериката душата запазва съзнанието си и преминава през светлинен тунел. Тя се среща с нейни духовни водачи и починали близки, за да направи равносметка на земния си път и да реши, дали е готова за следващо прераждане. И тук е ключовата разлика. В християнството душата не се преражда. А според езотеричните вярвания сценарият е още по-благоприятен. А именно, ние се връщаме преродени на земята.
Науката!
Науката като люлка на логиката убива всички надежди. Според нейната гледна точка и от гледна точка на биологията, след спирането на сърдечната и мозъчната дейност всичко приключва. След погребението физическото тяло преминава през естествен процес на разлагане, а съзнанието престава да съществува. Разбира се науката няма отговори за страшно много неща. Тя има изводи. Да, но при положение, че човешкият ум е аналитичен, науката констатира само видимото. Остава въпрос без отговор.
Източните религии!
Много култури и религии като индуизма и будизма, също разглеждат преминаването през смъртта, като подготовка за кармично прераждане в нов физически и духовен живот. Там от самото си раждане, вярващите се подготвят за това си пътуване. И когато часът настъпи, вместо скръб близките изпитват радост и утеха, че близкият е достигнал до този важен момент.
Погребението!
Погребението, освен един санитарен и хуманен акт е и акт на почит към земята. Тя е тази, която е хранила и поила цял живот починалия. И затова, накрая на неговият житейски път, в знак на почит ние го връщаме обратно в земята. При калта, от която е направен, а душата отива при нейния Творец. Той е вдъхнал чрез нея живот на онова бездиханно тяло, което е направено от кал.
А ако никой не е прав!
Всички сме виждали хилядите скални рисунки, кръгове в земята, странни знаци на изчезнали цивилизации. И всички те говорят за звездни хора слезли от небето и за тяхната роля в човешкото развитие. А ако са ни създали те? В архивите на Маите се говори как именно такива същества са създали хората. От глина? Поне така го тълкуваме ние. Само, че малко известен факт е, че думата за глина в техния речник означава също и биологична маса. А ако са прави? Ако сме замесени именно от такава маса и сме плод на експеримент на по-висша раса, тогава какво е душата. И съществува ли тя!
Отговорите!
Всъщност такива няма. Няма дори и в тази статия. Въпросите обаче са много. И днес траурна агенция варна Мемориал Ви предлага само един отговор. Просто изберете в какво да вярвате. Защото нямаме друг полезен ход, поне засега. Остава ни само да изберем нашата свободна воля кой отговор да изберем. За да бъдем в мир със себе си, с живота и със смъртта. Поне до колкото можем. А колкото до истината, дерзайте. Тя е някъде там или пък навсякъде около нас. А може и дори вътре в нас.
С уважение:
Траурна агенция Варна Мемориал
Можете да прочетете и статията ни Живот след смъртта! Възможен ли е?