Кога се прави курбан, какво означава и християнски ритуал ли е?
Курбанът сам по себе си е обредно жертвоприношение на домашно животно. Това най-често е агне, овца или теле. Думата „курбан“ идва от семитски и е свързана с еврейската дума „корбан“. Значението ѝ е доброволен дар или жертва. Това е приготвяне на обредно ястие, с което се прави угощение на близки хора, роднини и приятели. Това угощение може да бъде и курбан чорба или постен боб.
По какъв повод се прави курбан?
Най-често курбан се прави след даване на обет за излекуване от болест, след преживяно нещастие или за успех в начинание. В исторически план се среща и като оброк. Често, когато някой е преживял нещо, прави курбан и раздава на близки и непознати. Това се прави от сърце.
Курбанът в България
В България традицията се практикува както от християни, така и от мюсюлмани. Мюсюлманите го почитат като част от ислямския празник Курбан Байрам или по различни поводи, като например раждането на дете — така нареченото акика.
Според богословието истинската християнска благодарност към Бога се изразява чрез молитва, покаяние, прошка и дела на милосърдие, а не чрез задължително извършване на кръвна жертва. Според християнството е правилно това да се нарече благодарствена молитва.
Какво изразява курбанът?
Курбанът има за цел да изрази благодарност към Бога или висшите сили и да събере общността около обща трапеза. Изказването на благодарност става чрез храна. Това е акт на добра воля и благодарност. Самото колене на животно не е задължително. Не е и християнска традиция.
Според официалното учение на Православната църква с жертвата на Иисус Христос на кръста всякакви кръвни жертвоприношения са отменени и заместени от Светата Евхаристия. Традицията повелява това да става с хляб и вино.
Обичаят
Обичаят на кръвното жертвоприношение води началото си от по-стари традиции и се е утвърдил в бита на балканските християни. Той присъства в бита още от времето на Османската епоха под влияние на исляма. В други православни църкви, като Руската, такава практика не съществува.
Според Българската православна църква
Българската православна църква допуска освещаването на храна, като месо, хляб и сол, като израз на благодарност и милосърдие към бедните и ближните. Тя разглежда коленето на животно не като свещенодействие, а като благочестив или народен обичай. Църквата понякога предупреждава за тънката граница, граничеща с езическо или магическо отношение към ритуала.
Имайки предвид написаното дотук, курбанът е по-скоро народен, отколкото християнски обичай. Той битува по нашите ширини и носи повече суеверие, отколкото преклонение пред Божието милосърдие. Решавайки да изкажем благодарност, можем да го направим с всякакъв вид храна. Не е задължително тя да е с месо. Когато душата е чиста и смирена, можем от сърце да нахраним хора за здраве, успех и берекет.
Курбанът е за всички
Когато правим курбан, трябва да знаем, че той се поднася на всички — и на познати, и на непознати. Близки, приятели и сродници са добре дошли. Освен тях добре дошли са и странници, и непознати.
Курбан се прави от сърце. Този акт на благодарност е чистосърдечна проява на щедрост. Нека всеки се наслади на храната — и ситият, и гладният. За здраве и берекет, за щастие и късмет.
Траурна агенция Варна Мемориал подкрепя всеки жест на човечност и всяка традиция, която носи благоденствие.
Амин!
С уважение:
Траурна агенция Варна Мемориал
Можете да прочетете и статията ни Тайните на християнството.