Какво е да изгубиш родител? Какво следва след загубата и какво трябва да направим?
Загубата на родител е една тема, колкото изпълнена с мъка, толкова и нормална част от живота. Един естествен път на нашето съществуване. Тъжен, мъчителен и трудно приеман от мнозина. Раздялата с родител е нещо покъртително и много тъжно, особено щом става дума за баща или майка. Как се казва сбогом с хората, които са ни отгледали? Всъщност може би никога не успяваме наистина да го направим.
Естественият път на нещата
Колкото и тъжна да е темата за това как да изпратим родител, тук ще кажем следното: когато дете изпраща родител, особено на преклонна възраст, това е естественият път на нещата. Ужасно е, когато е обратното. И все пак темата е за този естествен кръговрат на живота и ние трябва да погледнем философски на него. Именно както се сменят сезоните в природата, тъй и човешкият живот има своето начало, разцвет и край.
След началото следва краят
Често ме питат хората кое е най-важното нещо в човешкия живот. Аз казвам така: това е онова малко тиренце между датата на раждане и датата на смъртта. Онова така кратко тире, като една глътка въздух. А толкова много история има в него. В този един миг е всичката любов, която сме дали, и всичката любов, която сме получили. Именно тук всеки един трябва да признае, че най-естественото нещо в един човешки живот е някой ден всеки да изпрати своите родители — достойно и с уважение.
Как да приемем тъжната вест
Истината е, че винаги вестта за загубата на родител ще се приеме по един начин. Това е тежка и съкрушителна вест. Тук обаче вселенският и философски поглед към нещата трябва да ни се притече на помощ. Кои сме ние и какъв вероятно е големият замисъл? А истината я знаем всички. Ние сме едни прашинки в този безмерен безкрай. Но това, което носим в себе си, е енергия, която не се губи. Може би тя сменя състоянието си, както водата, но продължава да съществува.
Тъга или радост
Да, и това не е цинизъм. Защо има народи, които се радват и празнуват, когато някой напусне този свят? Лесно казваме: защото са неразвити цивилизационно? Или защото знаят нещо, което може би ние не знаем? Да изгубиш родител е едностранчиво твърдение. Родителите идват тук преди нас. Вероятно и отиват на друго място отново преди нас — в следващото. Но дори и така, раздялата е болка, която няма аналог.
Ние оставаме
Ние оставаме и това побира в себе си целия смисъл. Оставаме с нашите деца, с нашите любими хора. Загубата на родител бележи всички нас, които оставаме тук. Оставя белега, че всичко е преходно и имаме само днес. Само днес да кажем: „Обичам те“ и „Прости“.
Само днес да прегърнем и целунем. Защото нашето утре може да е другаде. Или утрето на хората до нас. Да изгубиш родител е като да изгубиш част от себе си. Онази част, която е дала началото. На този, който те е държал за ръка, докато си прохождал. Избърсал е сълзите ти след първото падане. Радвал се е на първата ти дума.
Траурна агенция Варна Мемориал избира да не вярва, че това е краят
Да, ние избираме да вярваме, че един ден всички ние ще бъдем отново заедно със своите близки, които днес не са тук сред нас. А вярата е най-изконното от всички човешки права, защото ни е дадена свише. И може би трябва всички ние да се уповаваме повече на нея. Забързани в материалното си ежедневие, разделихме нещата и хората около нас според това дали ги има, или ги няма. Само че хората не са вещи. Те носят душа. И когато материалното изчезне, остава именно тя. А душата е вечна, защото ни е дадена от Бог.
Слепотата на новия свят
Свикнахме с това, че всичко създадено от нас е временно. Чупи се, остарява и го хвърляме. Ако го виждаме и докосваме, го има; ако ли не — то не съществува. Опростихме всичко до това очите ни да са основен критерий за съществуването на нещата и хората. „Да изгубиш родител“ е подбор на думи, който служи на нас, тези, които оставаме.
Нека обърнем смисъла
Ами ако те губят нас именно защото оставаме тук? Ако те отиват там, където смисълът е друг, и ни чакат? Самият живот е невъзможен да съществува, ако знаем истината. Ако всеки знае, че там са всички, които е изгубил. Че има място, където няма скръб и болка. Няма ли всички да зарежем съществуването си тук и да отидем там? Материята, системата и борбата за притежания ще изгубят стойност. Целият този свят ще изгуби смисъл.
Загубата на родител, погледната през тази призма, добива друго значение. Родителят като създател е такъв тук. Но всички ние знаем, че Създателят е друг. И дори най-заклетите атеисти дълбоко в себе си знаят, че животът е искра, за която науката няма обяснение. Че началото носи божествен произход. И ние винаги в трудните си моменти се обръщаме към Него, защото е генетично запечатано в нас. Затова ние приканваме всеки да си зададе тези въпроси, когато се изправи пред това изпитание. Нека Бог бди над децата и родителите ни. Над нас и близките ни хора.
Амин!
С уважение:
Траурна агенция Варна Мемориал
Можете да прочетете и статията ни Отец, Син и Светият дух.