Един вътрешен прочит – едно тълкование за нас самите, за суетата и страха от Бога
Когато говорим за разбирането на Библията, често трябва да се сещаме за Стария завет. И по-точно за Еклисиаст – книгата, която учи, че истинският смисъл на живота е в страха от Бога и спазването на Неговите заповеди. Защото днес всеки говори за правата, за благата и удоволствията. А забравяме от Кого са ни дадени и на Кого дължим почит и преклонение.
Какво е Еклисиаст?
На първо място, Еклисиаст означава „пророк“. Така е наречена една от книгите в Стария завет на Библията. Авторството ѝ се приписва на цар Соломон, син на Давид.
Изразът „Всичко е суета“ – преходност, безсмислие без Бог – е централната тема в това писание. Четейки в търсене на истината, разбираме, че истинският смисъл на живота е в страха от Бога и спазването на Неговите закони.
На какво ни учи Еклисиаст?
Един от най-красивите и най-дълбоки откъси в книгата Еклисиаст започва с думите:
„Всяко нещо си има време. Време за раждане и време за умиране, време за плач и време за смях, време за мълчание и време за говорене.“
И целият ни живот е вплетен в този непрестанен ритъм на промяна. Понякога, независещи от нас, като малка лодка, носена по вълните на живота, се научаваме да приемаме този всевишен ритъм.
Какво ни се казва всъщност?
Всъщност зад тези добре познати думи се крие много по-дълбока истина. Еклисиаст не просто описва сменящите се житейски обстоятелства. Той ни напомня, че човекът не е господар на времето. Колкото и да се стреми да подреди живота си, винаги ще се сблъсква с границите на собствените си сили.
Много от събитията не зависят от неговата воля. Именно това смирява човека и му показва, че светът не се управлява от случайността, а от Божията мъдрост.
Как приема човек това?
Съвременният човек трудно приема тази истина. Той е свикнал да планира, да пресмята и да вярва, че всичко е подвластно на неговия контрол. Но достатъчно е едно заболяване, една загуба или една неочаквана промяна, за да разбере колко крехки са човешките планове. И колко тленни и малки сме самите ние.
Какво ни съветва Еклисиаст?
Книгата не ни призовава към бездействие, а към смирение. Да работим усърдно, но да помним, че последната дума принадлежи на Бога. Истинската мъдрост започва тогава, когато човек престане да се бори срещу Божията воля и се научи с доверие да приема онова, което Господ допуска за неговото спасение.
Най-големият ни страх
Разбира се, особено място в книгата заема темата за смъртта. За съвременния свят тя е почти забранена тема. Всички говорят за младост, успех и удоволствия, но малцина искат да си спомнят, че земният живот има край.
Еклисиаст обаче не позволява на човека да избяга от тази действителност. Той постоянно напомня, че богатият и бедният, силният и слабият, мъдрият и неразумният еднакво застават пред прага на смъртта. Пред прага на този най-голям страх са равни и господарят, и войникът. Защото Бог не съди по лице, а по делата и греховете ни.
Край или начало?
На пръв поглед всичко това звучи мрачно. В действителност обаче именно мисълта за смъртта освобождава човека от много заблуди. Когато осъзнаем, че всичко земно е преходно, ние започваме да различаваме важното от маловажното.
Гордостта отслабва, алчността губи силата си, а безсмислените спорове и съперничества изглеждат нищожни пред лицето на вечността.
Страх или поука?
Не случайно светите отци наричат паметта за смъртта велик учител на духовния живот. Тя не поражда отчаяние, а трезвение. Не убива надеждата, а я очиства от всичко преходно. Вярващият в Бога не размишлява за смъртта, защото обича смъртта, а защото желае да живее така, че всеки ден да бъде готов да застане пред своя Господ.
Различният поглед между Стария и Новия завет
Най-съществената разлика между старозаветния поглед на Еклисиаст и светлината, донесена от Христос, е посланието за смъртта.
За Еклисиаст смъртта остава велика тайна, пред която човекът стои с благоговение и недоумение. Но след Възкресението на Христос тази тайна е озарена от надежда. Смъртта вече не е последната дума. Тя остава враг, но победен от Спасителя.
Защото Бог казва: „Братя, не искам вие да не знаете за починалите.“
Не страх, а надежда
Когато четем Еклисиаст в светлината на Евангелието, не оставаме в тъгата. Напротив – още по-ясно разбираме защо всичко земно е недостатъчно.
Човекът е създаден не само за няколко десетилетия живот, а за вечността и за общение с Бога. Никакво земно щастие не може да замени това общение, защото човешката душа носи в себе си копнеж, който е по-голям от времето.
Но именно заради това не бива да обичаме никого смъртен повече от Бога. Тъжно, но може би в това е смисълът.
Времето е дар, а не притежание
Еклисиаст не обезценява живота. Той го поставя в неговите истински граници. Напомня ни, че времето е дар, а не притежание, че всеки ден е възможност за покаяние, за милосърдие и за израстване в любовта към Бога.
Затова най-голямата загуба не е смъртта на тялото, а животът, пропилян далеч от своя Създател и от онова, на което ни учи.
Осъзнатият смисъл
Когато човек осъзнае това, престава да се страхува толкова от бъдещето. Той започва да благодари за настоящето, да цени всяка среща, всяко добро дело и всяка възможност да се приближи към Бога.
Така времето престава да бъде негов враг и се превръща в път към вечността. А смъртта, която за човека без надежда изглежда като окончателен край, в светлината на Христовото Възкресение вече не може да има последната дума.
Траурна агенция Варна Мемориал се опитва да разбира живота така, че достойно да върши своето богоугодно дело – с почит към покойниците и с уважение към близките.
Амин.
С уважение:
Траурна агенция Варна Мемориал
Можете да прочетете и статията ни Живот след смъртта.